Да живееш в България?

Здравейте,
не желая точно сега да споделя защо се реших да пиша по темата. Но ще направя един опит да си обясня защо продължавам на пук на разума да живея в България. Вероятно много хора ще ме нарекат родоотстъпник, ще ме упрекнат, че не уважавам борбата и саможертвата на предците си и ще ме прокълнат да се махам и да не поглеждам назад. Или ще се постараят да оборят тезата и гледната ми точка. Но ще рискувам…
Живея тук вече 29 години, от които последните десет сравнително осъзнато. Поработих на доста места (строител, барман, склададжия, търговски представител, секретар, софтуерен консултант, собственик на малък бизнес и държавен служител) в България и САЩ, ходих за малко и до Италия, Гърция, Турция. Но опита и наблюденията ми са върху работата тук и няколко месеца в САЩ. Няма да сравнявам манталитета на хората в работата, това е въпрос на култура и всяка нация има собствена, уникална такава. Ще сравня най-елементарните житейски нужди и начин на живот.
В САЩ получавах доста ниска ставка на час – 9 долара. За да нормализирам приходите си постоянно правих 12 часа смени и взимах такива в Събота и Неделя. Правих по над 70 часа на седмица или около 800$. На месец приходите ми бяха грубо 3200$ (в действителност малко повече), а разходите бяха: 200$ за хладилника в къщи, още 200$ за храна на работа, 100$ за забавления Събота и Неделя (реално почивах веднъж на три седмици приблизително), 100$ вноска за застраховка на колата и още 100$ за гориво. Реално нямах много разходи, защото не плашах наем и нямах много свободни почивни дни. И общо съм харчил около 7-800$ на месец максимум. останалите около и над 2000$ спестявах. Също така имах начертан кариерен път в предприятието ако имах възможност да остана на работа за постоянно с работна виза. Да, там се правят тези работи. А ако трябваше да остана можех да организирам финансите си така: съседна къща се даваше под наем за 400$ на месец – къща с три спални и две бани, на половин седмична заплата. А какво става ако сме двама или трима? Вноската за чисто нов автомобил беше от порядъка на 300$ месечно за среден клас кола. Данъците надали биха били повече от 100$ месечно. Тоест може да се живее сравнително нормално с… 2/3 от месечната заплата. Другата една трета може да се спестява, инвестира, харчи за екстри и т.н. по лична преценка.
В България получавах в най-добрите си моменти (около 2008 година) 700лв. на месец чисто. Наемът на едностаен апартамент в не голям град ми е 200лв./месец, сметките от порядъка на 100лв./месец, а за храна давах около 300лв./месец. За дрехи, социални, личен автомобил и инвестиции или спестявания ми оставаха 100лв. на месец – общо. Но 100лв. в летният период, в зимният сметките са други. А, да не забравя, учих английски език и плащах около 300лв. за четири месеца. Ама тях ги смятам за инвестиция. Дойде обаче Януари 2010 и останах без работа. Не напълно, приятел ми помогна – работих при него, но нямаше много поръчки и реално шансове за развитие нямах големи. Напуснах, кандидатствах в държавната администрация, спечелих конкурс и стартирах. На заплата 320лв./месец – чисто. Веднъж на четири месеца има 200лв. бонус. Реално се получават по-малко от 400лв./месец общо. Да речем, че в рамките на година се изкача с едно-две стъпала в йерархията, ще взимам чисто около 400 – 450лв./месец. С които не мога да си позволя нищо друго, освен храна, обществен транспорт и… веднъж в месеца да дам 10 – 20лв. за социални дейности. И си мисля, как да създам семейство? Как да искам дете? Как да живея в България? Дали няма да ме пребият мутри в дискотеката, или да ме ограбят на входната врата в къщи циганите, и как да се записвам на курсове за повишаване на квалификацията или за развиване на личните умения, с какво да платя? Как да се грижа за здравето си или да плащам скъпите качествени храни? Да отида на село и да садя картофи? Ми не, циганите ще ги откраднат и ще ме нападнат с брадви ако се опитам да си пазя реколтата, или ще се скъса язовирната стена построена по европейска програма и наводнението ще унищожи реколтата ми, или земята ще бъде отчуждена за магистрала, която ще се строи през 2025 година и т.н. А аз, на 30 години ще съм с няла коса и без бъдеще в родината си. Без бъдеще ако продължавам да съм идеалист и да върша работата си съвестно. Защото другият начин е да зарежа чалгата и простотията и или да кривна настрани или да се изнеса в САЩ например. Така, че не ме обвинявайте, не ме корете, че направих своя избор. Търся си начина да замина, в замяна предлагам квалифициран труд, лоялно и коректно отношение. Искам да живея и да градя, а не да вегетирам.

Advertisement