Правосъдие в България?
January 22, 2010
Така, няма да ви занимавам с теоретически разсъждения по темата, както често се случва в блог пространството по случаите с Мартин Борилски, младото момиче пометено от Мерцедес на пешеходна пътека в София(когато шофьорът заряза колата и избяга, а после я обяви за открадната), нито със двете момичета пометени от Порше на морето.
Ще ви занимая с едно изказване на Проф. Лазар Груев, което цитирам от електронният в. Дневник.
Та човека говори за скоростта на правосъдието ни и го сравнява със средното за ЕС.
Да предположим, че в някаква степен е прав и има показатели, по които да се сравняваме.
Сега ще ви разкажа една друга история за нашето правосъдие, за която разполагам с документи, но нямам вече желание да търся правосъдие в България по този случай.
Историята е следната: един шофьор кара своята кола в голям, областен град. Спират го органи на КАТ за проверка и установяват, че шофира без поставен предпазен колан. КАТ-аджиите питат шофьора има ли полица за застраховка Гражданска отговорност, технически преглед, аптечка, пожарогасител, триъгълник, жилетка…..
Шофьорът е честно момче, което признава грешката си за колана, както и отговаря, че притежава всички гореизброими неща, но проверяващите го не поглеждат въобще и пишат акт за установяване на нарушени.
Момчето подписва акта, защото знае, че е виновен за колана и прави гигантската грешка да не прочете акта преди да подпише и да напише, че няма възражения.
След цифром и словом пет месеца пристига наказателното постановление по акта, в което е написано, че констатираните нарушения са еди какви си и се налага глоба за:
1. непоставен предпазен колан
2. липса на пожарогасител
3. липса на аптечка
4. липса на пожарогасител
Не, няма грешка, глобата за пожарогасител фигурира два пъти и най-забавното е, че глобата е с различни суми за едно и също нарушение.
Естествено следва обжалване на наказателното постановление пред Районен съд в областният град, където е констатирано нарушението, но съдът отхвърля жалбата с мотив, че глобите в наказателното постановление заедно надхвърлят 50лв., но по отделно не надхвърлят 50лв. и това се разглежда в контекста на чл.189 ал.5 от Закон за Движение по Пътищата, според който глоба до 50лв. не подлежи на обжалване. И макар наказателното постановление да е едно за тези глоби, то сумите в него се разглеждат по-отделно, ТОВА НЕ Е ЛИ ПРОСТОТИЯ?!
Следва продължение: според чл.6 ал.1 от Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека всяко лице, което е предмет на обвинение има право на съдебно разглеждане на случая(цитирам по памет, не беше точно така, но смисъла е такъв). Тази конвенция е ратифицирана от Република България още през 1992г. и има сила над местните закони, в слуаят и над прословутият чл.189 ал.5 от ЗДвП, има и дори решения в български съд обосновано с този парадокс в полза на ищеца за подобен казус.
Тук следва най-забавната част: въоръжен с този мотив момчето обжалва решението на Районен съд… пред Административен съд. Делото бива разгледано, момчето бива разпитано защо смята, че глобата трябва да бъде премахната.
- Защото ако приемем, че за дадено нарушение е наложена двукратна глоба с един документ, това означава в един времеви момент едно лице да бъде на две места едновременно извършвайки нарушението два пъти!
Това освен, че противоречи на законите на физиката и на чл….(забравих го вече ) от ЗДвП е прецедент, който позволява органите на КАТ да глобяват който си искат за едно нарушение безкрайно много пъти с един документ.
В крайна сметка съдът остави наказателното постановление в сила, въпреки нелогичността на решението си с мотив, че така ще се загуби възпитателният ефект на наказателното постановление.
За мен това не е правосъдие, за мен това е гавра. И за това г-н Груев да не ми сравнява нашият съд с Европейският, там няма да допуснат такива прецеденти.
Дами и господа, аз не вярвам в българското правосъдие вече, за мен то е фарс и пародия, куклен театър с тарифа за избор на краят на постановката.
Ако желаете да ме оборите, подскажете ми как да осъдя съдебната система в Европейски съд, а от евентуалното обезщетение аз не искам нищо, лично и публично ще го даря под формата на храни и медикаменти на дом за деца или болница.
January 23, 2010 at 12:12 pm
“Българският съдия в Страсбург посочи като друг проблем фактът, че съдилищата у нас не прилагат директно конституцията, ако установят, че даден закон й противоречи. Това е един от балансите между властите, на които гражданите трябва да могат да разчитат, заяви Калайджиева.”
Ха сега деца кажете, где са му ръцете…. на прокуратурата и съдът имам в предвид и знам да се смея или да плача?